Първокласникът – 5 грешки, които може да си спестите

На седемгодишна възраст времето, прекарано извън семейството за детето придобива основно значение. Това е възрастта, когато запознаването с връстници в училище и извън него, учители и приятели формират характера му.

Много първокласници са изправени пред криза, определяна като „криза на седемгодишните“ . Какви грешки правят майките и татковците най-често в този период, разказва семейният психотерапевт Татяна Исакова.

Как се проявява кризата на 7-годишните:

• Детето бяга от задълженията си, упорито е, и открито протестира.

• За него е важно да изглежда по-голямо: не иска да общува с малки деца, често не играе любимите си игри.

• Реагира болезнено на коментарите по негов адрес, обижда се.

• Може умишлено да направи нещо неприятно на другите.

Родителите реагират различно на проявите на кризата, но много от тях често допускат грешки. Нека разгледаме основните.

Грешка 1. Не позволявате на детето си да бъде „лошо“ у дома

Вероника скоро е навършила седем години и е първокласничка. В клас тя слуша внимателно, пише в тетрадката, вдига ръка за всеки въпрос на учителя. Но когато момичето се прибере, родителите не могат да я познаят. Сякаш е чуждо дете. Сълзи, истерии, негодувание срещу родителите и по-малкия брат. Вероника е убедена да се „държи нормално“, но родителите я заплашват да ѝ вземат смартфона и прилагат други репресии ...
През деня детето изпитва сериозен емоционален стрес. Училище, нови хора и обкръжение. А също и необичайни задължения: да седи тихо, да слуша учителя, да прави това, което всъщност не иска. Всичко това го товари и психиката не издържа. Училището обаче насърчава „правилното“ поведение.
Къде тогава детето може да изрази емоциите си? Къде винаги ще бъде прието такова, каквото е ? Разбира се, у дома в обятията на любящи мама и татко. 
Първокласникът не може да се справи със стреса, за него е важно да сподели това със семейството си. Затова у дома детето изпада в истерия, чупи играчки или плаче.

Какво да правите?
Прегърнете детето и седнете до него. Не обяснявайте и не убеждавайте: сега то не е в състояние да възприема информация. Ако не издържате, бройте до десет и дишайте дълбоко. Или изпийте малко мента, глог и валериан.
Не се притеснявайте, с времето хлапето ще се научи да се справя с емоциите и стреса. Но то ще запомни основното: в дома то ще бъде прието от всеки. Винаги.

Грешка 2. Сравнявате го с други деца

Боби е на седем години и е първокласник. Момчето се опитва да направи всичко правилно: да пише красиво букви и цифри. Той винаги чака какво ще каже майка му, надява се на заслужена похвала. Но най-често чува „Брат ти пише по-красиво“ или „Майката на Лили ми показа тетрадките ѝ, те са много по-чисти от твоите“. В такива моменти Боби смята, че никой не го обича ...

Убедени сте, че най-добрата мотивация е да сравнявате детето си с другите. След като те могат, то също трябва да може. Това не върши работа. Ако често го сравнявате с другите, рано или късно то ще разбере: защо да опитвам, ако не мога да достигна необходимото ниво? Освен това сравнението е много обидно. Представете си, че небрежно ви подхвърлят: "Кристина успя да отслабне бързо след раждането, защо ти не успя?" или: "Брат ти печели много повече от теб!"

Запомнете: Може да сравнявате детето си само с него самото – с постиженията му преди седмица или месец. 
„Вече стана много по-добър в писането на писма, страхотен си !“ или „Научи се да правиш салто толкова бързо, страхотно е!“ - това е мотивацията да продължи да се опитва.

Снимка: Guliver / Getty

Грешка 3. Подчертавате зрялостта му, но се отнасяте с него като с малко 

„Вече си голям“, често казва майката на седемгодишния Олег. Особено когато става въпрос за почистване на стаята или разходката на кучето. Но когато родителите водят сериозни разговори и вземат решения за почивки или правят планове за уикенда, Олег няма право на глас: „Все още си малък“, бащата строго спира порива му. 
Първо, родителите подчертават зрялостта на детето, след това се държат с него като малко и не достатъчно зряло. И първокласникът не знае как да постъпи. 
Той се чувства като възрастен, има нови отговорности. Но в същото време мама и татко искат да решават вместо него и не вземат предвид неговото мнение. 
На първо място, родителите трябва да се доверят на детето си.
Помислете как то е започнало да ходи. То падна, но след това става и отново прави крачки. Ръцете ви винаги са готови да го вдигнат, да помогнат. Но вие се доверяване на бебето и не ограничавате желанието му за независимост. Така и тук. Ако детето ви иска да мие чиниите, нека го направи. Ще счупи любимата ви чаша ? Това не е бедствие. Сега то знае, че намазаната със сапун чаша е хлъзгава.

Грешка 4. Стоите на главата на детето, докато си прави домашните

Марин все още няма осем, но е във втори клас, защото е тръгнал на училище на шест години. Той наистина обича да учи, но се обезсърчава, когато майка му започне „да помага“ с домашните. Проблемът дошъл след като учителят се оплакал, че тетрадките му са надраскани и мръсни. Тогава майка му решава да взема нещата в свои ръце. И Марин седи часове на черновата, упражнявайки се в писане и решаване на задачи. Той се страхува да каже на майка си, ако получи лоши оценки ...
Надрасканите и мръсни тетрадките са предизвикателство за някои съвременни родители. Мама веднага си мисли: „Синът ми получи лоша оценка, защото не съм се включила и не съм помагала достатъчно“.
Не се стремете да следите детето на всяка стъпка и да го предпазите от грешки.
Помнете: този, който не прави нищо, не греши.
Оставете го да носи отговорност за собствените си грешки. Нека разбере, че всяко негово действие или бездействие може да доведе до някои последици.
Нека само стигне до извода: „Не си направих домашното - получих двойка. Аз самият бях разстроен, родителите ми бяха разстроени. Трябва да го поправя, да положа допълнителни усилия!“.

Ученето трябва да бъде отговорност на самото дете. То учи преди всичко за себе си - не за вас. И ако всеки ден стоите над главата му, постигайки скорост на четене, чисти тетрадки, рискувате да развалите отношенията си с детето си. Изключете се от режима: „Аз съм учител“. Останете любящи мама и татко.

Сега знаете: ако поведението на детето се е променило, това не е причина за пълен контрол и строги ограничителни мерки. Достатъчно е да намерите причината и да се отговорите на въпроса: "Защо дъщеря ми / синът ми се държи по този начин?"
Бъдете сигурни, че отговорът е на повърхността и децата активно подават SOS сигнал - чуйте го!

Мона Василева